Contest Winner – Dalia Al Halil

На български →

“Interview with the contest winner”

Viktor Mazhlekov Talks with the Winner of the Essay Contest “Portals”, Dalia Al-Khalil

essay contest PORTALS

Hello, Dalia, how long have you been writing?

Since high school. I had a wonderful teacher of literature that was encouraging any unusual manifestation of thinking.

What are the topics that interest you in your stories?

I can not and would not want to concretize them. Rather, I let myself being led by the understanding that “The whole world is a story, and every moment is a miracle.” (Bruce Taylor)

Why did you decide to participate in the essay contest Portals?

Because of the idea about the visual provoking the verbal.

essay contest PORTALS

What did you feel after winning the contest?

“The number you have dialed cannot be reached right now. Please try again later!”

What are your plans for the future, do you aspire to build a writing career?

Definitely. I’m just about to finish my bachelor’s degree and for some time now, I see an option for my master’s degree to be related to writing because I need to build certain habits, and gain a lot of knowledge that currently have the status “Hypothetical” in my mind. I feel very content when I write and have an impact on people.

What would you like to say to those who didn’t win?

Are there any such people really? We all won, but our rewards came in different forms.

We must never forget that when it comes to art, there is a high degree of subjectivity and the definition of “winner” is the result of preference + personal qualities + luck. We, the participants, had to choose from several paintings and the result was that some paintings were preferred to others, but this doesn’t mean that the rest are not worthy or that we don’t like them. The situation is the same.

I was reading the essays that were published and they all made me bethink myself, and if a work of art makes you think, then it’s real art!

P.S.: I keep drinking coffee, tea and just water from the glasses!

Translated by Jasmina Tacheva

“Интервю с победителката от конкурса”

Виктор Мъжлеков разговаря с Далия Ал-Халил, млада талантлива писателка спечелила конкурса за есе “ПОРТАЛИ”

essay contest PORTALS

Здравей, Далия Ал-Халил, от кога пишеш?

Още от гимназията. Имах прекрасна учителка по литература, която окуражаваше всяка нестандартна проява на мислене.

Кои са темите, които те вълнуват в твоите разкази?

Не мога и не бих искала да ги конкретизирам. По-скоро се водя от разбирането, че „Целият живот е история и всеки момент е чудо.” (Брус Тейлър)

Защо реши да участваш в конкурса за есе “ПОРТАЛИ”?

Идеята Визуалното да провокира Словесното.

Какво изпита след като спечели конкурса?

„Нямате връзка с този номер. Моля, опитайте по-късно!”

essay contest PORTALS

Какво смяташ да правиш за напред, смяташ ли да се занимаваш професионално с писане?

Определено. В момента ми предстои да завърша бакалавърската си степен и от известно време виждам като вариант магистратурата ми да е свързана с писане, защото се нуждая от изграждане на определени навици, да натрупам доста знания, които в момента в съзнанието ми са със статут „Предполагаеми.” Чувствам се изключително удовлетворена когато пиша и въздействам на хората.

Какво би искала да кажеш на тези, които не спечелиха?

А имаше ли такива? Всички спечелихме, но наградите ни са в различни измерения.

Не трябва никога да се забравя, че щом става дума за изкуство, има висока степен субективизъм и определянето на „победител” е вследствие на субективизъм + качества + късмет. Ние, участниците, трябваше да избираме от няколко картини и резултатът беше, че едни картини се харесват повече от други, това не означаваше, че другите не са стойностни или не ни харесваха. Ситуацията е същата.

Четях есетата, които се публикуваха и всички те ме караха да се замисля, а щом едно Произведение те кара да се замисляш значи е истинско изкуство!

П. С. Не спирам да пия кафе, чай и просто вода от чашите!

Award winning essay

Other life faery tale – Далия Ал-Халил

От известно време се разхождам по една улица. Просто ей така, от любопитство. Най-обичам когато видя в далечината кална локва, да се засиля към нея и със скок да се приземя в недрата ѝ. Така проверявам колко е дълбока. Освен това занимание, обичам и да викам по улицата, да превръщам гласните си струни в опънати простори за току-що изпрани моменти на лудост.
Както вече споменах, от известно време ходя по тази улица, около 22 години. Веднага щом съм се родила, съм тръгнала по нея. Ходя ли, ходя… И така… гмуркам се по локвите, разхождам лудостта си по три пъти на ден, храна я, галя я, а тя все ме хапе. Всяка година стигам до Къща с пореден номер. С нетърпение очаквам къща № 23.
Но вчера, след поредната локва, се случи нещо много странно. На Улицата намерих Скица. На нея беше показана следващата Къща, до която ми предстоеше да достигна! Но какво се случва когато притежаваш предварителна Скица на бъдещето – анализираш ли я или се опитваш да я промениш; вярваш на човека, който я е нарисувал или се опитваш да разбереш в какво те е излъгал; замисляш се дали това ще ти помогне или само ще ти навреди. Сега и аз се чудя! Ако наистина стигна до тази къща, ще имам ли смелостта най-накрая да влезна? Просто ей така…от любопитство. Дали вътре има очакващи ме хора, които искат да ме нагостят с поредните бръщолевици за отминалата младост, настоящата старост и предстоящата смърт? Колко прекрасно, че будя усмивка у Вас с моите наивни, незрели слова, но аз наистина се притеснявам! Гледам Скицата и осъзнавам, че не искам да има безброй наблюдаващи ме, даже още по-лошо – безброй оценяващи ме очи, вперили се в мен, знаещи грешките ми. Не! Искам да са затворени, да спят непробудно, а аз да достигна до Къщата. На Скицата тя е лесно достъпна, защото е без Врата, а всичко достъпно води до загуба на желание да го достигнеш.
Не искам да знам цветовата гама на Предстоящото ми! Боже! Всички тези цветове на Скицата, разнообразни и безсмислени като чувствата, само разфокусират и пилеят времето ти в разграничаването им.
Не искам и този фалшив оптимизъм, правещ те неподготвен. Просто не искам да пропусна възможността да се ужася – това би било ужасно! Когато човек е ужасен, се усъвършенства – под напрежение и стрес… тези очи…
А тази централна композиция…сякаш нямаш друг избор, сякаш всичко е симетрично, предопределено и равностойно. Животът така би бил скучен, предсказуем. На човек не му е нужна хармония, нужен му е само стремежа към нея. А тази Скица… тя представя това, до което ще стигна. Искам да имам възможността винаги да проверявам за Кална локва и нейната дълбочина!
Но вярвам, че дори да намериш Скицата на бъдещето ти готова, имаш силите да я промениш!
Ето, аз я промених! Погледнете:

essay contest PORTALS

Сложих врата, поставих надпис № 23 и сложих шпионка под него – човек не трябва да научава какво му предстои, а да има само догадка.
Сложих и брава… счупена, за да изглежда, че някой се опитвал да влезе, но не е успял. Когато аз успея, ще се чувствам по-велика. Така сме устроени просто – неуспехите на другите са едно от стъпалата за нашия собствен.
Приспах Очите въпреки че знам, че колкото повече се опитваш да се скриеш и предпазиш от света, толкова повече света те открива и наранява. Нещо като ластик – колкото повече го отдалечаваш от нещастните си пръсти, толкова повече той иска да се върне и да ти отмъсти.
Сложих Нещо от едната страна на Вратата. Просто ей така… за да може когато стигна до Вратата, на няколко крачки от нея, това Нещо да пробуди любопитство в мен и да се приближа към него. (Дали е човече?) Да, любопитството е най-голямото съкровище на човечеството – без него никой нищо нямаше да открие, без него майка ми нямаше да даде шанс на баща ми и аз нямаше да съществувам, без него котките щяха да са повече от хората, без него Змията нямаше да успее.
Избрах лилаво като стаята ми…да се чувствам по-сигурна.
Питате за борчето? Във всеки живот, във всяка година от нашия живот трябва да има поне по едно нещо не на мястото си, по нещо причудливо. Винаги трябва да има нещо, над което да се чудим – така осмисляме живота си и оправдаваме лентяйството си.
Е, аз промених намерената Скица. А Вие Вашата?