Interview with Jasmina Tacheva

На български →

Jasmina Tacheva has a keen interest in literature, creative writing and journalism and writes for Public Republic.

Viktor Mazhlekov Talks with Jasmina Tacheva, one of the jury of the essay contest “PORTALS”

Hello, Jasmina. When you get up in the morning, what are your first thoughts?

Hello Viktor! I know it sounds strange, but my first thought always is: “Where’s my computer??” – I’m not addicted, although many of my friends sincerely believe that, but because of the time difference with Bulgaria on the one hand, and my work for the magazine on the other, I must always be up to date with the news and events there. My laptop is always on my bedside table. I once did an experiment and left it in another room, and in the morning, in that weird state between sleep and wakefulness, I panicked because my fingers couldn’t find it in its usual place. I am also known for my computer somnambulism – apparently sometimes, half-awakenly, I open the computer and answer emails, write articles and so on, but in the morning I don’t remember anything. So watch out! I try not to overdose my computer use but I’m not sure if it’s working :)

essay contest PORTALS

Do you have a path with heart and where do you want it to take you?

– Jack Kornfield? I haven’t read the book with the same title, but as a student of philosophy I must say that I’ve struggled with the eternal dualism between the mind and the heart, the body and the soul for quite some time. When I started reading more about Sartre and de Beauvoir’s existentialism though, I decided to drop this dilemma once and for all and I thought – that’s enough, they are parts of a whole and we should try to bring harmony between them, not feed their Cartesian conflict. By the same token I try to construct my path so as not to put the ego between the hammer and the anvil of the id and the super ego, using Freud’s language; to find a balance between the desires of the heart and the searches of the mind. This is a difficult task, however, and the ultimate goal, I guess, will not be reached before the end of the road. But at least the direction, I’m sure, is correct.

How do you feel so far from home?

I have mixed feelings. This is my third year in America, I haven’t been back to Bulgaria since the winter of 2010. At first it was awful – although I came here with my family, I felt like my friends in Bulgaria continued living their lives and mine was on pause – nothing interesting was happening to me, nothing made much sense. This negative outlook has changed tremendously since then and now I realize how much my stay here has actually given me. Yeah, I guess I’ll never know what it is like to be a college student in Bulgaria and what it means to spend the best years of your life there, but the experience, knowledge, impressions that I keep getting here every day are no less valuable. Sometimes I try to write. Poems and crude pieces of novels that I never finish. I think that’s what helps me the most to appreciate how much happens to me in reality – when you sit in front of a piece of paper, you just can’t lie to yourself – the emptiness of the white sheet squeezes all truths out of you. And when I began to write about my experiences here, I filled out dozens of pages.

essay contest PORTALS

What is your strongest desire?

I know it will sound over-idealistic, but I dream of a world in which economic and business logic will be in line with the ethical and philosophical ideas of humanity. Just like the friendship between Ludwig Wittgenstein and John Maynard Keynes – philosophers and economists working in agreement for a better future for us all. Is it that impossible?

Why did you decide to become a judge in the essay contest “PORTALS”?

I decided to join the contest as a judge because ever since I first came across Viktor Mazhlekov’s art, I began to see portals everywhere around me. His deep providence and explanation of existence through them seem to me to have hit the bullseye and I got so addicted to this worldview that I wanted to find more and more portals, and what better way to do this than by reading the amazing essays of the participants about Viktor’s worlds.

essay contest PORTALS

Do you expect to see something special in essays?

In essays I expect to see life. A portal is, to me, a symbol of passing, movement, thinking, something in constant progress and transition, outside to inside and back, up and down and in all other dimensions of physics and imagination. In this context, I wish to see moving texts in which the words, ideas and emotions chase each other playing with the paintings of Viktor, with their own authors and with me. An Aristotelian metamorphosis of the substances in search of Primum Movens that ultimately may prove to be a portal itself.

What associations brings to your mind the word portal?

Purpose, direction, inspiration. To search, walk, run, improve, touch, understand, choose, go through, return, reach out, fall, get up, love. In short: Life.

Thank you very much Jasmina

Жасмина Тачева с интереси във литературата, писането и журналистиката, пише за Public Republic

Виктор Мъжлеков разговаря с Жасмина Тачева, част от журито в конкурса за есе “ПОРТАЛИ”

Здравей, Жасмина! Когато ставаш сутрин, какви са първите ти мисли?

Здравей, Виктор! Знам, че звучи странно, но първата ми мисъл е: “Къде ми е компютърът??” – не че съм пристрастена, макар много от приятелите ми тук искрено да го вярват, но поради часовата разлика с България от една страна, и работата ми за списанието от друга, трябва винаги да съм в крак с новините и събитията у нас. Лаптопът ми винаги е на шкафа до леглото ми. Веднъж направих експеримент и го оставих в друга стая и на сутринта, в това странно състояние между сън и будност, изпаднах в паника, че ръцете ми не го напипват на познатото място. Също така съм известна с компютърния си сомнабулизъм – очевидно понякога в полубудно състояние отварям компютъра и отговарям на имейли, пиша статии и прочие, а на сутринта не помня нищо. Така че внимавайте! Внимавам да не прекалявам де, въпреки че не знам доколко се получава:) 

essay contest PORTALS

Имаш ли път със сърце и къде искаш да те отведе?

Джек Корнфийлд? Не съм чела книгата със същото заглавие, но като студент по философия ми се ще да кажа, че дълго в живота си съм се борила с този извечен дуализъм между ум и сърце, тяло и душа. Когато се задълбочих в екзитенциализма на Сартр и дьо Бовоар, загърбих тази дилема веднъж завинаги и си казах – стига толкова, те са едно цяло и трябва да опитаме да внесем хармония между тях, а не да подхранваме картезианския им конфликт! Та пътя си в този смисъл опитвам да направя такъв, че да не поставям егото между чука на ид и наковалнята на супер егото, по фройдовски казано, а да открия някакъв баланс между желанията на сърцето и търсенията на разума. Това е трудно начинание обаче, и крайната цел, предполагам, няма да бъде достигната преди края на пътя. Но поне за посоката съм сигурна, че е правилната.

Как се чувстваш толкова далече от родината си?

Чувствам се смесено. Тече третата ми година в Америка, от 2010 не съм се връщала в България. Отначало беше ужасно – макар да съм тук със семейството си, чувствах се все едно приятелите ми в България продължават живота си, а моят е на пауза – нищо интересно не ми се случва, нищо смислено. Отдавна вече не разсъждавам така и разбирам колко много всъщност ми е дал този престой. Да, предполагам никога няма да разбера какво е да си студент в България или какво е да прекараш там най-хубавите години от живота си, но пък опитът, знанията, впечатленията, които получавам тук всеки ден са не по-малко ценни. Понякога опитвам да пиша. Стихове или откъси от романи, които никога не завършвам. Мисля, че това най-много ми помогна да оценя колко неща ми се случват наистина – когато седнеш пред белия лист, не можеш да се самозалъгваш – празнотата на хартията изцежда от теб всички истини. И когато започнах да пиша за преживяванията си тук, запълних десетки страници.

essay contest PORTALS

Кое е най силното ти желание?

Знам, че ще прозвучи свръх-идеалистично, но мечтая за свят, в който икономиката и бизнес логиката ще са в унисон с етиката и философските идеи на човечеството. Като приятелството между Витгенщайн и Джон Мейнард Кейнс – философи и икономисти, работещи в съглашение за едно по-добро бъдеще за всички ни. Толкова ли е невъзможно?

Защо реши да участваш като жури в конкурса за есе “PORTALS”?

В конкурса реших да се включа, защото откакто научих за него и изкуството на Виктор Мъжлеков, навсякъде около себе си започнах да виждам портали. Това негово дълбоко осъзнаване и обяснение на съществуването чрез тях ми се струват право в десятката и толкова се пристрастих към този мироглед, че исках да откривам все нови и нови портали, а какъв по-добър начин за това от невероятните есета на участниците за световете на Виктор.

essay contest PORTALS

Очакваш ли да видиш нещо специално във есетата?

В есетата очаквам да видя живот. Порталът в моите представи е символ на преминаване, движение, осмисляне, нещо в постоянно развитие и преминаване отвън-навътре и обратно, нагоре-надолу и във всички други измерения на физиката и въображението. В този смисъл си пожелавам да видя движещи се текстове, в които думите, идеите, емоциите се гонят, играят помежду си, с картините на Виктор, с автора си и сетне с мен самата. Едно Аристотелово метаморфозиране на субстанциите в търсене на първопринципа, които накрая може и да се окаже един портал.

Каква асоциация извиква в съзнанието ти думата портал?

Цел, посока, подтик. Към търсене, вървене, тичане, обновяване, досягане, разбиране, избиране, преминаване, връщане,  протягане, падане, ставане, обичане. Накратко: Живот. 

Благодаря ти много за интервюто Жасмина